Животът – училище без право на поправителен

Въртенето на земята, движението на звездите, смяната на сезоните – във вселената съществува някакъв ред. Но човешкият живот е абсолютна заплетеност и суматоха. Всеки заема позицията си и отстоява своите права и чувства, обърквайки мотивите на другите и дори своите собствени.

Няма незапознати с радостта, неописуемото щастие, страстта, сблъсъците с разочарованието, любовта, лъжата, тъгата, приливът на адреналин, няма някой, който да не е съжалявал, да не е минал през трудности, да не е молил за прошка, или да не е бъркал. Това са съставките на живота, които всеки от нас използва по своя собствена рецепта. Животът е кратък, той е единствен, неповторим и в него нямаме право на поправителен.

Всички ние допускаме грешки – това е в природата ни. Понякога те са малки и незначителни, понякога оставят последствия след себе си, понякога ни карат да загубим доверие в някой, случва се да ни подтикнат към други, нови грешки, а понякога преобръщат целия ни живот -никой не е застрахован от тях. Малко хора са готови да посрещнат неблагополучията и да се справят с тях. Истината е, че един човек трудно постига това, тъй като има неща, които са непоправими. Има и такива, които трябва да посрещнем сами, да понесем последствията, да преборим страха си, или такива, с които трябва да се научим да живеем.

Когато не можем да върнем времето, когато последиците са необратими, когато отчаяно търсим изход и няма кой да ни напътства, както в училище, търсените отговори се намират само и единствено в самите нас. Трябва да се поучим от собствените си пропуски, да имаме сили да се усмихнем, да продължим и да се справим с всички препятствия и спънки, които ни дебнат всеки ден. Това е тайната съставка, това е двигателят на живота.

Не се страхувай да бъркаш, защото в повечето случаи най-големите награди идват след като направиш това, от което най-много се боиш. Може би ще получиш всичко, за което си мечтал, а може би ще получиш повече отколкото някога би могъл да си представиш. Нямаме представа къде ще ни отведе животът. Пътят е дълъг, но накрая разбираш, че пътуването е основната цел. Никога не забравяй, че върховете и пътешествията граничат с паденията и нещастията. Винаги имай надежда и вяра в хората и най-вече в себе си. Можеш да откриеш добро във всеки, ако му дадеш шанс. Понякога хората те разочароват, понякога те изненадват, но не можеш да ги опознаеш преди да се вслушаш в сърцата им. Животът, който желаеш, може да бъде спечелен. Той съществува. Той е реален. Той е възможен. Той е твой.

Александрина Петрова
10 „а” клас