Позиция

Чалгата – туморът на българската сцена

Много млади хора решават, че обикновеният живот не е за тях. Решават, че музиката е тяхното поприще. Смятат, че с музика се изкарват пари. Е да, изкарват се в Америка, но и там си има цена, за да си популярен.

Доколкото в България, за да си известен в музикалния бизнес, трябва да си продажен, силиконов, фалшиво пеещ на плейбек. Когато си задаваме въпроса какво липсва на българска сцена, ние си мислим, че трябва да добавим нещо: нови клубове, повече репетиционни, кадърни мениджъри, шансове за изява, но голата истина е, че трябва да се премахне тумора на българската сцена – ЧАЛГАТА.

На родния музикален бизнес не му липсва нищо, дори е пренаситен. Аз самият съм с опит и не мога да се оплача от липса на клубове, репетиционни и мениджър. Оплаквам се от това, че вместо някой да дойде на наш концерт, той решава да си сложи силикон по тялото. Метафорично казано, разбира се, това ни води към мисълта за днешното младо поколение. Няма да се спирам на баналните „разголени момичета” , „женски момчета” , които поставят повече грим от самите си „идолки”.

Тук може да се зададе един друг много съществен въпрос – защо след като нашите родители са слушали ако не рок, то поне dance музика, българските деца деградират до най-нисша степен. На родителите не им ли писна да обвиняват телвизията и интернет. Нима тези две „машини” са родили и отгледали децата ни?

Защо чалгата пречи на музикалното изкуство? Помните ли Лили Иванова, Фамилия Тоника, FSB, Щурците и Ахат. Как хората са ги харесвали преди, след като са нямали нито промишлено количество грим, нито провокативен и продажен вид. Ами отговорът е в това, че са правили м у з и к а. Чалгата привлича именно с обратното – с порнография. За това няма млади музиканти, както е било преди по читалищата в България. Няма го онова звучене на Purple & Uriah Heep. Човекът на 21-ви век е станал повърхностен и продажен. Ето какво липсва на българската сцена- липсата на чалга!!!

Николаос-Теодорос Илиас Цитиридис
12 „а” клас