Да си възпитаник на 32-ро СОУ е титла, която трябва да защитаваш ежедневно

Когато през есента на 1988 год. за първи път преминавах по коридорите, търсейки класната стая на Първата паралелка в гимназията с ускорено изучаване на английски език, дори и през ум не ми е минавало, че ще бъда сред тези ученици на 32., за които днес в училище ще си спомнят. Тогава всички идвахме от различни училища. Бяхме приети по успех... С други думи, на където и да се обърнеш все отличници. Очакванията на преподавателите към новата езикова паралелка бяха много големи. Учениците пък се опитваха да докажат, че заслужават мястото си в този клас... И сред целия новопостъпил елит от знаещи и можещи осмокласници, неочаквано дори и за мен самата, бях попаднала и аз. Това от една страна би могло да означава, че дори и в 32. СОУ е възможно да бъдат допускани грешки в приема... Но от друга страна пък показва, че в нашето училище винаги е имало атмосфера, която да поощрява различието и индивидуалността на възпитаниците си и да насърчава таланта им. ...Е, май не всички учители мислеха така, имайки предвид някои от оценките ми... Но и до днес по химия знам само формулата на водата – Н2О, а нощните ми кошмари са свързани с контролни по математика и физика. Каквото и да ви разказвам обаче, едно е неоспоримо – да си възпитаник на 32. СОУ е титла, която трябва да защитаваш ежедневно.

„Гениалността” ми явно е имала ищах за допълнителна изява и високите критерии на гимназията са ми се стрували недостатъчни, че в началото на 10-ти клас взех решение да изуча наведнъж два класа. И така аз се оказах не само в Първата паралелка на училището с ускорено изучаване на английски език, но и първата ученичка, която със специално разрешение от Министерството поизбърза и завърши средното си образование с една година по-рано. Не мислете, че „изключителният ми интелект” ме е подтикнал към това – нищо подобно. По това време вече бяха започнали телевизионните ми изяви. Снимах се в детски предавания, играех в театъра... определено знаех „каква искам да стана като порасна”. Желанието ми да уча актьорско майсторство беше толкова голямо, че бях готова да поема риска да се побъркам от учене. И ако не бях част от 32. гимназия това със сигурност никога нямаше да стане. Защото срещнах помощта и подкрепата на всички съученици и преподаватели, които в нашето училище винаги са поощрявали индивидуалността на своите възпитаници и са насърчавали таланта им.

Лара Лазарева