Св. Климент Охридски - вечно живият идеал
В далечното минало на територията на Панония, Великоморавия и България живеел един новопокръстен народ. Народ, чието име карало владетелите на съседните държави да потръпват, да свеждат глава и да се подчиняват на мощта му.
Славата му се носела из цяла Европа, та дори и по целия свят. Величието му било всепризнато. Хората- задружни, сплотени, решителни, с борбен дух, който насочвал тялото им. Но освен изумителни бойци, те били и любознателни личности, с многобройни таланти, безкрайни възможности, най- обикновеният предмет превръщали в съкровище, в произведение на изкуството. Имали си ненадминати царе и князе, които с твърдата си и опитна ръка умело контролирали държавата. Грижели се не само за дисциплината на армията, но и за образоваността на обществото. В това начинание били подпомагани от гениални български люде, с единствена цел- просветата. Имена като Кирил и Методий, Климент Охридски, Наум Преславски, Сава, Ангеларий, Горазд и много други неуморно създавали текстове, за да утолят жаждата на народа за знания.
Един от най- изтъкнатите книжовници бил Климент Охридски. Спомняте ли си кой е този човек, данни от живота и творчеството му? Знаете ли нещичко за него? Какъвто и отговор да ми дадете, аз непременно ще ви разкажа за святата му душа, огромния му принос в старобългарската литература и култура, но и в съвременния ни живот.
Нека се пренесем в онези древни времена, за които стана въпрос в началото. Около 840 година се ражда едно момченце. Дете, чийто жизнен път тепърва започва. За няколко десетилетия губим дирите му, за да го открием малко по- късно в разцвета на силите му. Вече порасналият мъж отговаря на името Климент и е седмият ученик на Кирил и Методий. Той усърдно изучава Свещеното писание, участва в хазарската, аланската и великоморавската мисии на светите братя. Бива ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим. Светецът е ревностен защитник на Православието, противопоставя се на триезичната ерес, според която само еврейски, гръцки и латински са свещените езици на Средновековието. Виждаме колко решителен е и как пламенно отстоява своите въжделения, ценности и идеали- несъмнено е син на народа, противопоставящ се на чуждата воля.
Умишлено ще пропусна част от живота му, за да ви запозная с най- значимите му дейности. И така, разказът продължава.
Свети Климент Охридски извършва богослужения и проповядва на български език. Обичта и всеотдайността му към събратята личи в желанието му да работи сред всички славяни. Посвещава се изцяло на българския народ. Княз Борис го изпраща в Охрид, където учи децата на четмо и писмо, дава им необходимите познания за живота и най-вече ги поучава на истините на Христовото учение. Съставя проповеди за празници, а с молитвите си извършва много чудеса. Създава Охридската книжовна школа- първият славянски университет. Залавя се и с опростяването на глаголицата, сътворявайки кирилицата- новата азбука. По това време под крилото му се обучават над 3500 ученици. През 893 г. е извикан от цар Симеон в Преслав и е ръкоположен за епископ на Величката епархия. Така той става първият славянски епископ. Климент основава манастира „Св. Панталеймон“ и още една църква. Може би ще ви направи впечатление повторението „ първият”, означено с различен цвят. Ще се запитате какво е имал предвид авторът на текста. Истината е, че го направих съвсем съзнателно. Запознавайки се с биографията му, аз се почувствах по един особен начин. Изпитах истинска гордост и умиление за това, че съм българка, че в мен има частица от този велик човек. Рядко ми се случва да усетя онази сила на превъзходство над другите народи, но все пак такива случаи има особено когато си припомняме славната ни история и делото на будителите ни. За съжаление, не знаем с какво да се гордеем и забравяме корените си. Те потъват в най- тъмното кътче на душите ни, а това не би трябвало да става. Един мъж, в рамките на няколко години е успял да създаде толкова много единствени и „първи” по рода си неща. Едва ли някой е възлагал чак такива надежди на „поредното родило се момченце”. Но отново се отклоних от разказа си- мой дълг е да довърша започнатото.
Като всеки земен човек и жизненият път на Климент Охридски приключва на 27 юли 916 г. в град Охрид. Погребан е в притвора на манастирската църква „св. Панталеймон“, а останките му са пренесени в охридската „Св. Богородица Периблептос“. Скоро след смъртта си е канонизиран.
Непременно трябва да спомена хората, благодарение на които днес познаваме пресвятата личност: Теофилакт Охридски- с „Пространното житие на Климент Охридски” и Димитрий Хоматиан- „Краткото житие на Климент Охридски“ . Без тяхната помощ отдавна щяхме да сме го забравили, както знаем, паметта лесно ни изневерява, потулва или буквално изтрива от съзнанието ни най- старите спомени, за да направи място на новите.
Аз обаче сбърках, като казах, че Св. Климент Охридски умира. Това съвсем не е вярно, подведох ви. Той не умира. И за миг не ни е напуснал от далечната 916 г. Винаги ще живее в сърцата ни и макар да сме се променили като народ, сред нас ще се намери родолюбив българин, който да разкаже на следващите поколения за нашите благородни и духовно извисени предци- образци за подражание.
Докато пишех есето си, имах достатъчно време да помисля, да дам воля на въображението си и открих, че съм голяма късметлийка. Уча в 32 СОУ „ Св. Климент Охридски”. Това не е поредната институция, кръстена на светеца, а училище със стари традиции, даващо знания на будните деца, училище, което ревностно пази спомена за светеца и прославя делата му. Друга сграда, символ на просветата и културата- най- големият ни университет- Софийският, също носи името му.
Разбира се, това не може да се твърди за абсолютно всички българи, но на описанието отговарят една голяма част от нас. Разбира се, можем да кажем, че сме такива заради напрегнатото ежедневие, кризата, липсата на работа, високите цени, бедността у нас. Но истината е, че всички тези фактори са следствие именно от нашето отношение един към друг. България не е водеща световна сила, както през славното ни минало. След петвековното прекъсване на своята независимост по време на османското владичество българите загубиха традицията си и голяма част от културно-историческото си наследство. Но какво ни коства да се вгледаме по-дълбоко в недостатъците ни и да ги променим? Колко струва една добра дума? Все пак отговорността на нашето поколение е именно тази – в този бързо променящ се свят, свят на стреса и враждебността, да съхраним морала, човечността и ценностите си. Да открием значението на думите „свобода”, „чест”, „дух”, „идея”; да пренебрегнем собствения си мързел и да направим нещо в името на другите. В името на нацията ни, на държавата ни. И да докажем, че ние сме не само оптимисти, но и действащи, силни и идейни млади хора. Че имаме волята да променим действителността и да покажем гордостта си от това, че сме се родили българи... А кой знае, може би някой ден ние самите ще бъдем повод за гордост.
Има един ден от годината, когато всички ние отдаваме почит на прочутия деец и благодарим на Бога, че ни го е изпратил. Този ден се е превърнал и в празник на училището ни и по тази причина сме неразделно свързани с него. Датата е 25 ноември, тогава църковният ни календар отбелязва паметта на Свети Климент Охридски Чудотворец, а на 27 юли е честването паметта на всичките ни свети Седмочисленици.
София Йорданова
11в 32 СОУ