Св. Климент Охридски

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на български език. Предполага се, че Климент е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084 - 1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък - Димитрий Хоматиан (Demetrios Chomatenos, 1216 - 1234 г.). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на «тукашния български диалект». Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и "най-учен мъж" (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Хоматиан пише за Климент: "Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ."

Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че са родни братя. Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица като учител. (Топонимът «Кутмичевица» е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания.) В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и „чрез присаждане облагородил дивите дървета". Там Климент отсяда в три подарени му от Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет. За седем години (886 - 893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт "на българско наречие", близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата "Велички". Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон, заема неговия пост на учител в Кутмичевица в същата година. Когато след 7 години Наум умира (910 г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира „Св. Панталеймон” (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ. Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода,

Климент умира на «27 юли 6121 г.» - 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на "неговата" манастирска църква «св. Панталеймон» («Стари св. Климент»), превърната около 1515 г. в джамия. Мощите му са пренесени в охридската църква «Св. Богородица Периблептос», наречена след това «Св. Климент». През 2002 г. манастирска църква «Св. Панталеймон» («Стари св. Климент») е възстановена и мощите на светеца отново са пренесени там. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век празника му (Успение) се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие" се казва, че той “измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил”. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Мартин
12 „в” клас