Имена от вековете

Амедео Клементе Модиляни

Той е италиански художник и скулптор, работил главно във Франция. За приятелите си е просто Моди. Амедео Модиляни създава специфичен стил, който не се вписва напълно в теченията в изкуството от това време.

Модиляни се ражда в семейството на Фламинио Модиляни и съпругата му французойка Йожени Гарсен в Ливорно. И двамата му родители са сефаради. Модилиани учи изящни изкуства във Флоренция (1902-1903) и Венеция (1903-1906). През 1906 заминава за Париж, където влиза в средата на най-авангардните и най-бедни художници на Монмартър. Първоначално той се вижда по-скоро като скулптор, отколкото като художник. Скулптурата му е повлияна от румънеца Константин Брънкуш. През 1909 пътува за кратко до дома си в Ливорно, след което се връща в Париж и наема ателие. След като участва в скулптурна изложба през 1912, Модиляни внезапно се отказва от скулптурата и се концентрира върху живописта. Скоро създава своя уникален стил с известните портрети и актове, рисувани с изключителна бързина и точност, фигури с изящни дълги шии и екзотични бадемови очи.

Амедео Модиляни и Пабло Пикасо са приятели още от деца. След като пораснат стават съперници заради различните си виждания за живота и изкуството.

В началото на Първата световна война Модиляни прави опит да се запише в армията, но е отхвърлен поради лошото му здравословно състояние. Пристрастен към пиенето, наркотиците и жените, той води прекалено бурен за крехкото си здраве живот. 1917 година е ключова за Модилиани: през лятото той се запознава с 19-годишната студентка Жан Ебютерн, която изоставя ученето и семейството си, за да стане негова спътница. Получава писмо от своя бивша приятелка, канадката Симон Тирио, която му съобщава, че му е родила син, когото той така и не признава. На 3 декември е открита първата му самостоятелна изложба в галерията „Берт Вайл“. Началникът на парижката полиция е скандализиран от голите тела и нарежда изложбата да бъде закрита едва няколко часа след откриването ѝ .

Амедео продава много от платната си, но винаги за незначителни суми, които скоро пропилява за алкохол и наркотици. Караниците му с Жан Убютерн стават все по-ожесточени. Към края на 1919 Модилиани се разболява от менингит и отслабналият му организъм не издържа. На погребението му в Пер Лашез присъства огромна част от артистичната общност от Монмартър и Монпарнас.

Бременната в деветия месец Жан Ебютерн е отведена в дома на родителите си, но два дни след смъртта на Модиляни се самоубива като се хвърля от петия етаж. Едва през 1930 семейството ѝ позволява тя да бъде погребана до Модиляни. Малката им дъщеря Жан е осиновена от сестрата на Модиляни във Флоренция. Десетилетия по-късно тя ще напише биография на своя баща: „Модиляни: човек и мит“

Адриана Петрова