Новини
Европейски депутати поне за ден
Нашите златни момичета и момчета
Четирикратните световни шампионки по танцово шоу са в 32 СОУ
Ученическо творчество
32 СОУ „Св. Климент Охридски”
Сутринта дочух приятен слух,
днес празник имат всички тук.
Цялото стихотворение...
Моето училище
Училището мое мило
там някъде в далечината се е скрило.
Цялото стихотворение...
Четете още
Ученически бисер на месеца
Автобиография е живота на човек написан на лист или в интернет
Учителски бисер на месеца
Искам да видя всички майки в тетрадките.
Училище за родители
Децата и телевизията
Поставете ограничения на времето прекарано пред телевизора
Проучване сред деца на възраст от 2 до 18 години сочи, че прекарват средно около 5 часа и 29 минути пред телевизора, компютъра, виедоиграта или друг вид електронни медии. Това води до заседнал начин на живот. Можете да повишите физическата активност на децата с няколко прости неща:
1. Преместете телевизорите и компютрите от детската стая. Изследване сочи, че 2/3 от децата на възраст 8 и над 8 години имат телевизионни приемници в стаите си; ½ имат видеоигри и 1/3 - компютри.
Почти половината деца живеят в домове, където телевизорът работи почти непрекъснато, дори и когато никой не го гледа. Изследване на Джон Хопкинс показва, че телесното тегло на децата се увеличава пропорционално на времето, което те прекарват пред телевизорите или компютрите...
115 години традиции, мечти и реализации
Тази учебна година 32. СОУ ”Св. Климент Охридски” има юбилей- 115 години от раждането на една идея и осъществяването на една мечта. Преди повече от век се полага едно ново начало с издаването на царски указ, който разрешава наред с мъжките гимназии да се основат и женски. В паметната 1896 година се слага началото на III-та девическа гимназия. През годините тя се превръща в люлка на духовност, просвета и българщина. Тук се събират житейските пътища на първите учители - вдъхновени носители на знанието, искрени родолюбци - безкористни и себеотдайни. Прозвучава школският звънец и приканва будните българчета. Ден първи от историята на едно от най- престижните столични училища - днешното 32. СОУ.
„С когото пет години всичко съм делил...”
Всяко едно ново начало е съпътствано с нови преживявания. Гимназията не се различава по нищо. Всеки младеж е изпитал щастието и болката от това да бъде тийнейджър и да бъде в гимназия. Тя е вулканизатор на самите нас. Ние преживяваме, живеем и съществуваме с училището, защото не го приемаме като сграда или като институция, а като съществуващ и дишащ организъм. Този организъм сме ние – ние сме амортисьорът, двигателят и кормилото на училището. То не може без нас, но и ние не бихме могли да станем това, което сме, без него.
Ще се превърнем ли в киберхора, или паметта за миналото ни ще ни съхрани като хомо сапиенс?
Ученическа група?
Отдавна преминаха границите на това определение
Да си възпитаник на 32. СОУ е титла, която трябва да защитаваш ежедневно
Образовайте се. Имам смисъл.
Оранжево слънце на клечка
(на моите съученици от следващото поколение)
До Страсбург и назад
Безумно много километри, безкрайно много път. Почти ежедневен престой в рейс, от чиито скука и тромавост не можеш да избягаш.