Ученическа група? Отдавна преминаха границите на това определение
Всъщност, да, първоначално бяха точно това. Нахъсани хлапета, които вярваха в себе си и имаха мечти. Много труд, много репетиции, лишения от какво ли не, но и много емоции, концерти, фенки. Всичко това се случи през последните 4 години в 32. СОУ, чиито ученици са членовете на тази група. И, разбира се, те не останаха незабелязани!
Не можех да не забележа този блясък в очите, провокиран, може би, от увереността, че ги чака страхотно бъдеще като рок звезди. И защо не!?! Не можех и да подмина този устрем към напредък, към усъвършенстване, към изяви и признание. И не само аз виждах това. Момчета с китари все по-често се разхождаха из коридорите на училището и това се забелязваше от всички. Същите тези момчета започнаха своите изяви по софийските клубове и това също не остана незабелязано. Музиката като че ли беше силата, която ги движеше напред, само тя... И те наистина тръгнаха с големи и уверени крачки все нагоре. Постигнаха много – записаха песни, участваха в конкурси и предавания, побеждаваха, губеха, учеха се, трупаха опит, запознаха се с много музиканти, някои от които им помогнаха, други не.
Но най-важното е, че никога не се отказаха, не се предадоха пред многото трудности, преглътнаха и много горчивина и разочарования, но не спряха!!!
Защото това, което правят, е не просто запълване на свободното им време. Музиката им изразява самите тях, ценностите им, виждането им за живота, чувствата им, желанията и мечтите им. Всичко това, естествено, е съпроводено с много емоционални моменти, нови приятелства, уникални преживявания, удовлетворение от положения труд, задоволство от успеха, гордост от постигнатото. С толкова желание и упоритост те създават всяка от песните си, толкова свободни дни прекарват в репетиционните, че едва ли можем да наречем всичко това просто хоби! Не, това е начин на живот, начин на мислене. През това време научиха много – да търпят критика, да решават заедно проблемите, да преживяват кризите, да си помагат, да разбират и уважават човека до себе си, да не бъдат самовлюбени, да ценят труда си и този на другите, да бъдат благодарни, достойни и почтени хора, да са добри приятели, да бъдат едно цяло – група!!!
И сега, когато същите тези момчета са вече в 12. клас и им предстоят важни решения, свързани с тяхното бъдеще, мога само да им пожелая много успехи във всичко, с което ще се занимават занапред, както и никога да не се отказват от музиката, на която посветиха последните 4 години от живота си и благодарение на която станаха силните личности, които в момента са и с които всички се гордеем!
Десислава Петрова
Изтегли:
Очите на народа