Интервю с... RECKONING

Кога създадохте групата ?

Додо : Създадохме я през 2008 година, ноември месец. Всъщност в началото беше на шега, без абсолютно никакви сериозни намерения. Аз и Пешо започнахме, след това Светльо дойде, после вокалистът Дидо и басистът Дидо дойде след смяната на много басисти - Радо, който беше с нас до семтември месец, и Матю, който не помня докога беше, нямаше и месец, и това е.

Защо точно Reckoning?

Светльо: Защото пърначално групата се казваше “ Токсикология “, вдъхновена идея от премеждия на Додо, и след това решихме, че ни трябва ново име, защото това въобще не се вписва, и ми дойде идеята да се казваме Reckoning, от името на песен на Megadeth – Reckoning Day .

Какъв стил музика свирите? И защо точно такъв стил избрахте – вдъхновихте се от някоя група или ...?

Светльо: Ние свирим heavy metal, авторските ни песни, предполагам, че правят такова впечатление, но кавърите са малко стилово смесени, което е якото, нали... Но heavy metal-ът си е класиката, смятам, че за повечето това е истината, да кажем, и да, естествено, че сме вдъхновени от много групи.

Пешо: Всъщност и аз исках да се изкажа отностно heavy metal-a и защо точно това свирим... Значи ние вярваме в нещо, това не е само една музика, това е цяла религия, това е просто едно изкуство, което много малко хора могат да съумеят да разберат. Всъщност, това е просто религията, която ние изповядваме и за жалост тя вече не е толкова разпространена, в световен мащаб говоря. Просто музиката през годините се е изменила и ние решихме да се върнем назад във времето, да се върнем в 80-те и да продължим това, което нашите, ако мога да ги нарека предшественици, са започнали.

А вие самите каква музика слушате?

Додо: Ми heavy metal и trash. Това е .

Пешо: Heavy и trash.

Дидо (бас): Ммм. Hard Rock.

Светльо: Heavy и power, въпреки че няма особена разлика.

Дидо (вокал): Аз нямам кой знае какви предпочитания.

Защо песните ви са на английски език?

Додо: Причините, според мене са ясни. В България има много групи, които си изпълняват на български песните и дори смятат, че като го правят, това е невероятно патриотично. Но ние правим стил музика, който трябва да бъде ясно изразен като тежък и всъщност е тръгнал от Британия, изпълнява се на английски там и ние също сме решили да пеем на английски и по тази причина, и защото можем да започнем да се развиваме някъде в чужбина. Пък и на български език тексовете биха били някак си малко по–скучни.

Пешо: Исках да допълня, че лично аз съм невероятно голям патриот, да, може да е смешно, обичам страната си и харесвам езика й, но въпреки това съм на мнението на другите, че просто няма никаква реализация за тази музика в България и ако трябва да се пробие в чужбина, ще бъде с тази музика, а не с чалгата. Чалгата е едно нещо, което си стои тук!

Някакви бъдещи планове имате ли и ако да, какви са?

Светльо: Да, имаме, но още е рано да се говори за това. Прекалено много в началото сме.

Кой концерт досега ви е харесал най–много и защо?

Всички в един глас: БЕЛЕНЕЕЕ! (Всички се смеят.)

Кой и кога ви беше първият концерт?

Дидо (вокал): Оууу... Първият ни концерт беше на 28 март минала година (2009) на бившия 12 клас, на изпращането, което беше доста... покъртително и ако трябва да се определи, може да се каже трагедия.

Светльо: БЕЛЕНЕ!

Какво ще кажете на феновете си (послание)?

Светльо (пеейки): Time for the Reckoning! …

Пешо: Всъщност аз не смятам, че трябва да има нещо такова, в смисъл, ние сме една училищна група, ние не сме нещо повече от хората, които ни слушат, просто правим музика, това е лично мое мнение. Аз не съм нищо повече от феновете ни, просто съм на сцената и обичам да правя това, което правя. Фактически ние го искаме.

Как се отразява участието ви в групата на личния ви живот?

Дидо (вокал) (сочейки приятелката си, Габи): Доста добре! Мисля, че моите bandmates имат да кажат нещо повече.

Додо: Като стана преди малко въпрос за фенове и личен живот, ще кажа, че се отразява ПЕРФЕКТНО!

Пешо: ... участието в групата... или по–скоро въпросът трябва да е: “Как личният ми живот се отразява на участието ми в групата?“ Защо съм толкова покварен?! ... Не, между другото е okay.

Светльо: Аз съм доволен от своя личен живот откато съм в групата, имам нови приятели, ако мога така да кажа. Не, до семейство не съм стигнал и не бързам.

Додо: Ние сме си семейство!

Светльо: ... за това семейство съм съгласен.

Дидо (бас): ... (Обръща се към групата) Всички сте ми братя.

Светльо: Не ми се е променил кой знае колко личният живот, само може би само на моменти съм малко по–ангажиран с групата, с репетиции, с концерти, иначе другото е все същото – постоянно свиря.

Как точно създавате песните си? Кой пише текстовете? Как създавате музиката?

Додо: Главно текстовете ги пише Светльо и музиката също... Главно Светльо се изявява като нашия ... хмм ... компоузър ... сещаш се ...

Светльо: Но на последната ни авторска песен, може да се каже, че е химн и е много готина, текстът беше измислен от Додо.

Обвързани ли сте?

Дидо (вокал): Да!

Дидо бас: (обръща се към групата) Аз съм обвързан с вас ...

Додо: Момичетаааа, басистът ни е още свободееен ...

Пешо: Да, възползвайте се.

Какво правите през свободното си време, освен, естествено, да свирите?

Светльо: Значи от време на време излизам, когато има с кого, и свиря

Дидо (вокал): Амиии повечето свободно време, което имам, прекарвам с приятелката си и с my bandmates.

Додо: Аз!? ... Еми обичам да цъкам на компа, обичам да цъкам билярд с моите приятели, какво друго? ... Също много обичам да уча вкъщи (следва бурен смях), ии да, обичам да прекарвам свободното си време, около 2-3 мин, с приятелката си.

Дидо (бас): Аз обичам да играя с моята голяма сестра Додо покер. Той много обича да ми праща пари, нали Додо? ... Ще съм му предан до края на живота си!

Пешо: Аз съм женен, нямам право на принципи ...

Таки: Милият! ...

От колко време се занимавате с музика като цяло?

Додо: Значи като завърших 8. клас, на следващия ден бях на урок. Значи с няколко прекъсвания, някъде година и половина.

Пешо: Откога се занимавам сериозно или откога свиря по принцип?

По принцип.

Пешо: От малък, 6-7 годишен.

Дидо (бас): Нашият соло–китарист Светльо ме надъха да извадя една кухарка, която беше с огънат гриф и да почна да свиря на нея... Видях, че не мога да свиря и затова станах басист.

Светльо: Аз се занимавам като цяло с музика и с китара само от 2 години някъде. Сменял съм видовете китари, но ... да - 2 години.

Дидо (вокал): Професионално с музика се занимавам откакто влязох в групата, иначе другото, което правех преди, беше да скрибътам из коридорите ...буквално.

Какви са мечтите ви, свързани с групата?

Пешо: Аз искам да изляза с групата във Wacken, в Детройт.

Светльо: Фестивалът във Wacken.

Додо: С Megadeth, HammarFall и Slayer …

Дидо (бас): Аз искам да изляза на една сцена с господата от Purple.

Мечтите ви в личен план?

Дидо (вокал): (Посочва приятелката си Габи)

Светльо: Аз искам да стана много, много, много добър китарист и да се реализирам с група, с която да нямаме противоречия и всичко да е читаво. И да искаме да свирим една и съща музика, и да слушаме такава...

Дидо (бас): Ами аз ... в личен план ... все някога ...

Пешо: Аз искам да имам къщичка на село ... и жена ... Искам да си имам мотор, между другото това е моя много голяма мечта. Всъщност може да махнем къщата и да оставим само мотора.

А ти, Додо?

Додо: Искам жена с големи... , чашка C, искам 2 деца, да са момчета, защото още на 5 години ще имат плочки за разлика от мене. Искам и къща в ... айде в Маями, защото сега не мога да се сетя.

Какво е най- важното за вас в живота?

Пешо: Да разбереш как да си прекараш времето хубаво, да се научиш да живееш.

Светльо: Най–важното е да имаш приятели.

Додо: Да открием неговия смисъл.

Светльо: Нещо подобно на това, което Додо каза... не да откриеш истинския смисъл на живота, трудно е, но поне да тръгнеш по правилния път, да се опиташ да го разбереш и за мене също другото важно е музиката.

А в музиката?

Дидо (вокал): Да си изпея песента както трябва.

Дидо (бас): Може би да имаме една хармоничност докато свирим, но на практика за мен музиката е хармония...

Пешо: Зависи за каква музика говорим...

За вашата...

Пешо: За нашата? Еми да си науча песента както трябва...

Светльо: В музиката трябва да има читави музиканти, да има хармония, да има тръпка най–вече и също така за мене лично да мога да съм възможно най-, най-добрият, но правя всичко в рамките на възможното и след това, като покрия възможното – невъзможното.

Нещото, към което се стремите най–много?

Пешо: Аз се стремя да открия смисъла на живота, неговата същност и това го казвам съвсем сериозно, всъщност с моите bandmates много го коментираме това.

Дидо (бас): Най–важното за мен в групата е да имаме добри отсношения и да имаме синхрон и на практика да няма чегъртания.

е въпросът, който ви дразни най-много като група? А по принцип?

Пешо: “Защо Пешо не може да си научи песните ?! “

Додо: Въпросът, който ме дразни като група: “Вие пак ли имате концерт ??”

Светльо: Въпросът, който ме дразни е: “Абе някой да носи резервна струна?“

А въпросът, който ви дразни по принцип?

Дидо (бас): “Абе ти вярно ли свириш на бас?“

Пешо: “Оо, аз си мислех, че си много голяма звезда и няма да ми пишеш... Наистина ще ми пишеш ли?“ Това е много тъпо...

Додо: Имам 2 въпроса: Първият е: “Кажи си всичките имена ... “ Вторият е: “Кажи ми нещо на гръцки” Знам гръцки, но няма да ви говоря на гръцки. Гледайте си работата.

Светльо: Другото, което ме дразни, е хората от групата да ме питат: “Абе, Светльо, защо си толкова умрял, бе??“

Интервюто изготви: Такуи от 9 „е” клас