Коледа

Празнични обреди и традиции

Игнажден – началото на народната нова година

В традициите на българския народ 20 декември е познат като Игнажден или полязен (полазница). Вярва се, че човекът, който пръв влезе в дома за този ден носи късмета на цялата къща.

Вечерта преди празника стопанката приготвя постни ястия и обреден кравай, който на сутринта полазникът (първият гост) разчупва на трапезата. После взема с лъжицата от свареното жито и царевицата, кусва малко, а останалото хвърля в огнището и благосгавя: „Колкото жар в огнището – толкоз берекет през годината!” Отговарят му: „Амин! Дай Боже!” После стопанката прави на двора кръг от мъжки пояс. В него захранва пиленцата, за да не ходят по чужди дворове. Според вярванията на българите яйцето е символ на новия живот, който трябва да остане в къщата. Затова стопаните пазят кокошките да снасят в своите полози. На Игнажден не се правят големи покупки, не се дават и вземат пари назаем. На този ден не се изнася нищо от къщи, а всичко трябва да се носи у дома, за да е пълно през годината. Хубаво е и всеки да има парици в джобовете си.

Бъдни вечер

Наричат я още Кадена вечер, Рождество, Меси, Боговица. Всяка вечер от Игнажден до Коледа стопанката на дома подготвя постните ястия, които са задължителни за трапезата на Бъдни вечер. Меси обреден хляб с дупка в средата, където се поставя свещта, а девойките правят краваи за коледарите. Свиват и китка от чемшир с тресчица от бъдника усукана с червен конец.

В деня преди Бъдни вечер се подготвя бъдникът, който ще гори в огнището. Избира се здраво и плодно дърво – в единия му край се издълбава дупка, в която стопанинът сипва вино, жито и тамян. От този край на бъдника тръгва огъня, който ще гори през цялата нощ. На пода се пръска сено, за да е топло на хората в дома. Върху него се слага трапезата, на която се нареждат 7, 9 или 12 ястия. Когато всички се съберат край трапезата, стопанката прекадява из къщата. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. От всяка храна се отделя настрани за мъртвите. Най-възрастният в рода разчупва питата и първото парче оставя настрана за Св. Богородица, после за дома, а след това за всеки от семейството. На когото се падне парчето с паричката, ще се радва на здраве и щастие през цялата следваща година.

Коледарите

се събират още на Никулден и отиват в къщата на човека, когото ще калесат за „станеник”. Той трябва да е женен мъж и добре за знае всички песни и ритуали. Момците пеят песни първо за стопанина, после за стопанката, после за всеки член на семейството. С песните те благославят за здраве, берекет и добруване. Коледуването свършва в зори на Рождество, след като коледарите са обходили всички къщи. Според българските народни традиции и обичаи

коледа

се празнува 3 дни – на 25, 26 и 27 декември. На първия ден след чарква става наддаването на момините краваи на мегдана. Било е въпрос на чест ергенът, който люби някоя мома да й откупи кравая от стопанина, колкото и да струва той.

Според народните вярвания,

ако по Коледа вземеш сол назаем и не я върнеш, ще те болят очите. Ако през тези дни ти писне ухото, значи ангел небесен е минал край теб и трябва да се прекръстиш 3 пъти, а каквото си пожелаеш – ще се сбъдне. Децата не трябва да си играят с огън, за да не подмокрят постелята нощем, а вечер не трябва да се броят звезди, че брадавици ще излязат по ръцете.

Дните от 25 декември до 6 януари се наричат

Мръсни дни (Поганни)

В някои краища на България ги наричат караконджолови, защото според поверието през тези дни на земята слизат злите сили – вампири, таласъми и караконджоли и да пакостят на хората. Затова не се замръква вън от къщи, не се правят годежи, сватби, седенки и помен за мъртвите. Но идват и Светли празници -

Сурва

Нова година българите наричат още „Сурока”, „Василица” или „Суроздру”. Когато цалата челяд се събере, стопанката запалвала 4 зърна тамян и прекадявала с кръгли движения от ляво на дясно над трапезата, на която били жертвената свиня, печена на огнището, и обредните хлябове със златни и сребърни късове в тях. Прави се баница с късмети – дрянови клончета с пъпки и паричка. Тя се върти три пъти и на кой какъвто късмет се падне. Обредните хлябове се изрисували със знаци на слънчевия кръговрат с наричания за здраве, дълголетие, плодородие и благодат. Новогодишната трапеза трябва да бъде богата, препълнена с ястия, за да е богата и идващата година. Освен свинско, баница с късмети и питка с паричка, задължително трябва да има варено жито, чесън, орехи и червено вино.

Поднасянето на подаръци срещу Нова година с пожелание за здраве и щастие води началото си още от древните римляни – от януари 153-та година пр. н.е. Оттогава започнали да се създават и първите поверия.

Считало се например, че какъвто бъде първият ден, такава ще бъде цялата година. Затова трябвало на Нова година хората да се веселят и да се обличат в нови и светли премени.

Сутрин рано на 1 януари най-радостни са сурвакарчетата. Те обикалят по къщите и наричат стопаните за здраве и берекет.

„Сурвакниците

са форма на световно дърво, а сурвакарите са медиатори между световете, предопределящи бъдещото плодородие и добруване”, казва Николай Ников в книгата си „Празниците на българите в легенди и предания”. Сурвакниците трябва да са направени от прясно отсечени, сурови дрянови клонки, украсени с парички, пуканки, сушени плодове и червен конец. Първо се сурвака стопанина на къщата, после останалите от семейството. Сурвака се също добитъкът и всяка „живинка” в къщата. Стопаните даряват сурвакарите с кравайчета, орехи и пари, възнаграждавайки ги за донесеното благоплучие.