Огледало

Един човек срещу мен стоеше,
Седнах, заговорих го със страх,
Попитах го защо сам седеше,
А той ми подаде шепа пълна с прах.

Започна да говори с неговото сърце,
Аз погледнах неговото лице,
Разбрах, ясно искаше бели криле,
С които да прелети това дълбоко море.

Морето, което разделя две души,
Две съдби разбити,
Разделени като две мухи
Със златен прах покрити.

Разказа ми за неговите безсънни нощи,
В които е четял нейните писма,
Разнесени от далечните пощи,
За да сгреят неговата душа.

Говорихме на дълго и широко,
За тази негова ужасна съдба,
Той засегна ме дълбоко,
Заради неговата безкрайна вина.

Исках да му дам съвет, но не можах,
Не трябваше така да страда –
Ръка подадох, но се спрях,
Разделяше ни стъклена преграда,
Защото аз пред огледалото стоях...

Деян Иванов
09.02.08